Целта на обработката на кореновите канали е да премахне всички тъканни остатъци / мъртви тъкани от кореновия канал и да отстрани възможно най-голямо количество бактерии от канала причинители на възпалителния процес.
Тоталното премахване на бактериите от канала на практика, поне на този етап от развитие на ендодонтията
е невъзможно, затова и има определени изисквания към материалите, с които запълваме канала след инструментирането му.
Трябва да сме сигурни, че сме отстранили тотално кариеса преди началото на обработка на каналите на зъба.При зъби с много разрушена корона и липсващи стени на короната е препоръчително първо да възстановим временно короната на зъба с глас йономер или композит. Едва след това трябва да започнем обработката на каналите. Такова възстановяване ограничава контакта на иригантите с меките тъкани при положение, че обработката на канала се извършва без кофердам / начин използван от над 70 % от стоматолозите по света / Използването на кофердам не води до статистически значимо повишение на успеха от едно кореново лечение. Кофердамът само улеснява работата на стоматолога.
Използвайте апекс локатор !
Съчетанието от контролна ренгенография с поставен гута щифт или инструмент в канала и данните от измерването на работната дължина с апекс локатор Ви позволяват да определите правилно работната дължина в над 95 % от случаите !
„Накисвайте” добре поне за няколко минути пода на пулпната камера с 2.5 % хипохлорит или 17 % разтвор на ЕДТА преди да започнете инструментирането на каналите.При частично калцифицирани канали това „накисване” трябва да е поне за 10 – 15 минути. По преценка на стоматолога при „силно” калцифицирани канали може да се приложи при нужда и 37 % ортофосфорна к-на под формата на ецващ гел вътре в канала. Разбира се има и канали, които по никакъв начин не могат да бъдат проходени. Тогава или правим компромисно запълване или информираме пациента, че имплантатите са също част от качественото стоматологично лечение :-).
Проверявайте запазването на проходимостта на канала с пили 08 / 010 поне през 2 размера на използваните по-голям номер пили, за да сте сигурни че каналът не се е запушил с отпилки.
Каналът винаги трябва да е овлажнен при обработката му - първоначално с ЕДТА и после с хипохлорит.
Обработката на много извити (криви ) канали е за предпочитане да става ръчно ! Ръчната обработка отнема повече време, но е по-ефикасна и с много по-малък риск да счупите инструмента в канала или пък да перфорирате стената на канала / Тери Панкук /

Разширението на началната трета на извитите канали със специални кръгли борери ( “Munce “на CJM – USA или MI burs на MANI Japan ) или обикновени стоманени ¾ кръгли борери с малък диаметър на главата плюс препарирането на пряк достъп до каналните орифиции улеснява много инструментирането на апикалната трета / апикалната половина на канала.
Повечето канали са извити / криви в една или повече посоки. Логично е да заключим, че колкото каналът е по-извит, толкова е и по-труден за обработка .
Повечето канали са с овална форма. Овалните канали имат ДВА диаметъра – малък и голям. Постиганото качество на обработка на канала зависи в еднаква степен не само от работната дължина, но и от работната ширина ! Използвайте инструменти работещи и по посока на работната ширина !
Коронарно от апикалното стеснение на канала същият увеличава значително размера си, варирайки от 0.35 мм до 1 мм и повече !
Повечето от каналите нямат константна коничност по природа. В много случаи каналът има успоредни стени в определен участък от цялата си дължина. Не е нужно да се стремим да придадем на канала максимално голяма константна коничност (т.е. над 4 % ) по цялата му дължина с машинни инструменти, отслабвайки по този начин стените му и увеличавайки риска от фрактури.
Инструментирането на кореновия канал трябва максимално да следва нормалната анатомия на канала и възможно най-малко да я променя от коронарния му вход до работната дължина !
Важност на тактилното усещане
Ние не можем да виждаме вътре в силно извити канали, даже и да разполагаме с микроскоп. Затова при трудни за обработка канали разчитаме изключително много на „чувството за допир на инструмента” до стените на канала усещано от пръстите ни държащи инструмента. Това важи с еднаква сила и за работата с машинни пили.
Ръчното инструментиране е много по-информативно от машинното !
Нека да спрем да мислим, че каналите са кръгли и с един и същи размер !
Добиваме такъв начин на мислене интуитивно, заради масово предлаганите ни днес машинни пили с „кръгло” сечение и константна коничност.
Каналите най-често не са кръгли и голяма част от тях нямат константна коничност ! Това предполага използването на комбинация от различни ръчни и машинни инструменти за постигане на най-добрата механична обработка на канала.