четвъртък, 31 декември 2009 г.

"ИзточноЕвропейският" подход :-)

"Западната" ендодонтия не "толерира" временни вложки в канала различни от калциев хидроксид, ако изключим случаите на реваскуларизация.
Ефектът / ползата от временно запълване с калциев хидроксид доста се дискутира напоследък - най-вече когато става въпрос дали ендо лечението да се провежда в едно или множество посещения.
Принципно индикация за временно запълване на канала с калциев хидроксид има в случаите, в които по някаква причина не можем да обработим канала добре в едно посещение. Това се отнася, както за лечението на пулпити, така и при вече пролекувани веднъж ендодонтски зъби с периапикални изменения, нуждаещи се от ре-лечение.
Калциевият хидроксид, обаче се оказва неефективен при екзацербирал периодонтит без или със оформила се вече периапикално гнойна колекция. Той няма ефект и при зъби нетърпящи херметизация. Когато имаме такъв случай след съответната механична и химична обработка на канала много по-добър резултат се постига, ако каналът се запълни за 2- 5 дни с Индекстол / за съжаление тази евтина и много ефективна лекарствена комбинация вече май не се произвежда /. Алтернативата е да запълним с пъти по-скъпия френски заместител Grinasole, който съдържа само Метронидазол или пък да оставим в канала хартиен щифт напоен с разтвор на Ефлоран / р-ор на Метронидазол за венозно приложение /.

Представям Ви случай при който първи горен десен премолар, след поставяне на арсен и смяната му с Лидомун, е престоял отворен ДВЕ години !/ не, това не е печатна грешка /
Пациентът е 21 годишен. При прегледа бяха налице всички данни за гноен периодонтит - изтичане на гной от вестибуларния канал, субпериостална реакция със силна болка при палпация на периапикалната област букално, зачервена лигавица в областта на вестибуларния апекс.

Предвид невъзможността на пациента да си позволи имплантатно лечение и факта, че съседните зъби са абсолютно здрави, беше предпочетено комбинирано лечение - обработка и запълване на каналите в комбинация с апикална остеотомия след 6 - 9 месеца при персистиране на периапикалната лезия.

След обработка на каналите запълних с калциев хидроксид. Изписах Флажил 500мг на 8 часа за 5 дни. След 24 часа нямаше данни за значима промяна в състоянието. Пак направих промивки с хипохлорид, кислородна вода и Ефлоран и пак запълних с калциев хидроксид. 48 часа след първичната обработка на каналите все още беше налице, макар и намалена, гнойна ексудация от канала. Болката при палпация беше все още много силна. След отстраняване на СаОН и нова промивка на каналите ги запълних с Индекстол. На следващият ден липсваше спонтанна болка и болката при палпация беше много малка. Нямаше зачервяване на лигавицата, липсваше периостална реакция. Три дни след запълването с Индекстол вече нямаше гнойна ексудация от каналите. Почистих добре, първо механично с ръчни пили / # 40.02 - последните използвани за оформяне на АПД/ и после многократно с хартиени щифтове напоени с 75 % спирт. Между щифтовете напоени със спирт проверявах със сухи щифтове за остатъци от Индекстол в канала. След като вече нямаше остатъци върху сухия щифт от Индекстола даже разгледан под увеличение промих за последен път с хипохлорид, кислородна вода и накрая с Ефлоран. Подсуших добре и запълних по метода "капилярна кондензация" на Д-р Косев с биокерамичен сийлър iRootSP и единични гута щифтове с тейпър 04.
На снимките - зъбът преди началото на лечението и две седмици след запълването с биокерамичен сийлър





При такива случаи директното временно запълване с Индекстол или временна вложка с Метронидазол водят до по-бързо овладяване на възпалението. Веднага след овладяване на акутната фаза каналът може да се запълни окончателно с биокерамична паста.