Пролекуваният от мен долен първи молар, показва колко важно е да се използва качествен материал за запълване на кореновите канали.
На първата снимка е показано състоянието преди кореновото лечение - голяма периапикална лезия с интраорална фистула
Втората снимка показва състоянието след поставяне на временна вложка от Октенисепт и след това финално запълване на каналите с бииокерамична паста.
Третата снимка показва състоянието три месеца след кореновото лечение и поставянето на пломбата на зъба.
Пациентката беше посъветвана да облече зъба с коронка, заради малкото запазени зъбни тъкани. Тя обаче "изчезна" за две години и се появи за спешна екстракция на горен мъдрец.
При прегледа се установи, че коронката на пролекувания кореново зъб се е счупила преди около година, но пациентката не е потърсила помощ поради липса на болка. Снимката на счупения зъб престоял поне година без обтурация показва отличен резултат от проведеното кореново лечение с пълно излекуване на периапикалната лезия след запълването с биокерамична паста.
И това въпреки факта, че зъбът е останал не пломбиран за повече от година !
След екстракцията на мъдреца беше направено изграждане на фрактурирания зъб и беше поставена металокерамична коронка.
Според данни от литературата, при конвенционално запълване на канала с гута-перча и сийлър на база епоксидна смола, ако не бъде поставена дефинитивна пломба на лекувания зъб, само няколко седмици по-късно се наблюдава просмукване и миграция на бактерии в апикалната трета на канала. Това е вярно и ако по някаква причина обтурацията "падне" известно време след кореновото лечение. Причината е недостатъчно доброто запечатване на канала при използване на тези материали за запълването му. Те не се свързват химически с дентиновите стени на канала и се свиват значително в процеса на втърдяването си. Така рискът от просмукване и миграция на бактерии апикално между стената на канала и запълвашите го материали става значителен.
