
Този клиничен случай беше постван в международния форум за ендодонтия ROOTS с въпроса - "Какво бихте направили Вие ?" от белгийския ни колега Д-р Рафаел Михелис. (използувам снимката на неговия случай с негово разрешение )
По думите на Д-р Михелис при отварянето на зъба е изтекла светлозелено оцветена гной.
Засегнатият горен премолар е част от шестчленен металокерамичен мост и въпросът на колегата беше какъв начин на лечение да избере без да се налага да сваля мостовата конструкция.
Кистозният дефект според мен най-вероятно е резултат от прегряване на зъба при подготовката му за протезиране. По-късно заради прегряването е настъпила некроза на пулпата и в резултат на тази некроза във времето се е развила и кистозната формация.
Това, което аз му предложих бе :
Тъй като при отпрепариране на ламбо при класическа кистектомия ще се получи неминуемо отдръпване на венеца от ръба на металокерамичната корона да избере консервативен хирургичен подход ( декомпресия на кистата) съчетан с обработка и запълване на канала.
При такива случаи трябва да се стремим към херметично затваряне на кореновия канал след постигане на максимално възможната му дезинфекция. Калциевия хидроксид не е подходящия избор, тъй като е резорбируем и не може херметично да затвори апикалната трета на инфектирания канал. Използвайки биокерамично базираните сийлъри iRootSP, BioAggregate или в краен случай MTA можем да постигнем херметично обтуриране на апикалния орифиций на канала и апикалната му трета. Така ще прекъснем контакта на вътреканално локализираните бактерии с кистозния костен дефект.
След инструментирането на канала поне до # 40 правим обилни промивки последователно с 2.5% хипохлорид /САМО в границите на канала ! /, 17 % ЕДТА и Метронидазол / или силно разреден р-ор на Хлорхексидин /. Накрая поставяме временно в канала напоен с Метронидазол хартиен щифт. После под локална анестезия с трепан борер пробиваме отвор във възможно най-ниската част на кистозния дефект ! Диаметърът на отвора трябва да е такъв, че да можем в него да поставим стерилна силиконова тръбичка / дрен с диаметър на отвора 2-3 мм. Поне 5 мм от тръбичката трябва да влезнат в кистозната кухина и поне 2-3 мм да останат навън в устната кухина. Зашиваме тръбичката към периоста и лигавицата, така че да не може да "изпадне" в кистата. С 5 мл спринцовка и голяма игла аспирираме хубаво кистозно съдържимото и след това промиваме кистозното пространство няколко пъти с разтвор на Метронидазол или Хлорхексидин.
Накрая изваждаме хартиения щифт от кореновия канал, подсушаваме максимално и запълваме канала с iRootSP или BioAggregate по методиката на Д-р Деян Косев - "капилярна кондензация". След няколко часа биокерамичният сийлър ще се е втвърдил и херметично затворил канала, така прекъсвайки достъпа на интраканално локализирани и евентуално останали живи въпреки промивките бактерии до кистата.
Продължаваме с всекидневни промивки на кистозната кухина с Метронидазол (или силно разреден Хлорхексидин) докато е налице достатъчно намаление на кистозната кухина, което да позволи премахване на тръбичката и оставяне на лезията да зарастне докрай без нужда от по- нататъшна декомпресия и промивки с антибактериален разтвор.
Назначаваме антибиотик за поне 14 дни.
Другата по-радикална алтернатива за лечение е премахване на кистата по хирургичен път, като преди това каналът бъде обработен и запълнен с iRootSP.