В последните години се обръща все по-голямо внимание на естетиката в зъбната имплантология и по специално на естетиката във фронта на горната челюст.
Пациент с липсващи горни централни или латерални резци влиза в кабинета носейки ни снимката си от албума на випуска от гимназията и заявява - "Искам да изглеждам ето така "!?!? За съжаление същият този пациент има висока линия на усмивката, значима костна загуба, липса на прикрепена и кератинизирана лигавица и се нуждае от мекотъканна и костна пластика преди да започнем да говорим за поставяне на имплантати.
Какво използваме ние при графтинга - свободни гингивални ламба, субмукозни ламба или комбинация от двете ? Автотрансплантат или алотрансплантат или комбинация от двата ? Твърде често е налице и липсата на адекватна орална хигиена !
Къде сме при такъв случай от функционална гледна точка ? Пациентът често е носил 20 години подвижна протеза и идва при нас с молбата - " Искам нещо което да е неподвижно в устата ми ". Знаем ,че в такива случаи е налице костна атрофия поради липсата на функция и често комбинация от беззъба челюст с антагонисти естествени зъби на другата челюст, упражняващи доста голямо дъвкателно налягане в участъка на задните зъби. При много от случаите имаме и кост D3, D4 - особено ако се отнася до дисталния участък на горната челюст.
Имплантатите могат да бъдат подложени на травматогенна оклузия, защото те имат десет пъти по-малка мобилност от тази на естествените зъби при вертикално или хоризонтално натоварване. Всяко движение на един имплантат е резултат от еластичната деформация на костта, докато естествените зъби са подвижни благодарение на виско-еластичната деформация на периодонталния лигамент и еластичната деформация на костта. Така, че страничното натоварване на един имплантат, който има за антагонисти естествени зъби, при неправилно планирано и изпълнено лечение може бързо да доведе до загуба на кост и неуспех на лечението.
Друг важен принцип свързан с функцията е биомеханичния аспект на връзката между имплантата и абатмънта. Твърде често се наблюдава фрактура на фиксиращия винт или имплантата, когато имплантати се свързват в една протетична конструкция със зъби с подвижност по-голяма от физиологичната. Зъбите са подвижни, а имплантатите - не и при постоянното натоварване на една комбинирана конструкция нещо трябва да "поддаде". Така стигаме до фрактура на зъба, фиксиращия винт или имплантата и до загуба на кост около имплантата разположен най-близо до естествения зъб използван за опора. ( вижте примера показан на снимката - бел.В.С.)
Да, естетиката и външния изглед са важни за пациента, който желае лечение с имплантати, особено в днешните дни на заместване на единични липсващи зъби с имплантати. Пациентът иска да изглежда добре и приятелите и колегите му да не могат да забележат къде точно е поставен имплантат.
Въпреки това, не трябва да жертваме функцията за сметка на естетиката !
Затова е много важно да имаме план на лечение, който да е съобразен и с двете изисквания, но никога да не забравяме, че между първите въпроси на пациента ще бъдат - "Мога ли да ям всичко с моите имплантати ? " и "Колко дълго ще издържат тези имплантати в устата ми ?" !
Да изглежда добре след имплантатно лечение е много важно за пациента, но еднакво важно, ако не и по-важно за него е да може да яде и да се чувствува "комфортно" с конструкцията, която сме циментирали върху поставените в устата му имплантати !
Случай на фрактура на естествения зъб при комбиниране на имплантати и естествен зъб в една мостова конструкция. Забележете костната резорбция около шийката на съседния на естествения зъб имплантат.
