Предлагам Ви гледната точка на Д-р Санджай Джамдаде.
1. Липса на доказателства, че твърде голямото отнемане на зъбни тъкани повишава вероятността да намерим каналите
2. Липса на доказателства че голямото разширение на каналите / по- голям тейпър от 04 / повишава успеха на ендодонтското лечение. Такъв подход само "отслабва" зъба и повишава риска от фрактури.
Какво се случва на практика ?
"Придвижихме се" от множество пропуснати/не намерени канали, недобре оформен достъп и сребърни щифтове към "бондване", пропуснати канали, "изчовъркана" начална трета на каналите, прекомерно разширени канали, топла гутаперча и пълна липса на доказателства за по- висок успех на лечението с използване на методите на "новата ендодонтия". Даже бих казал, че днес процентът на успешните ендо лечения е по- нисък.
Все още няма достатъчно натрупани доказателства, че "новата" ендодонтия, в която "се кълнем" от дванайсетина години насам е "спасила" повече зъби сравнено с резултатите постигани с методите на "старата" класическа ендодонтия. ( т.е. с ръчна обработка на каналите и студена латерална кондензация )
Може би трябва да преосмислим постиганите с методите на "новата" ендодонтия клинични резултати ? Дали с тях наистина осигуряваме по- добро лечение на нашите пациенти ?
